От няколко дни в социалните мрежи се вирхи чутовна истерия около поправките в Изборния кодекс. Както обикновено, прочее, истериите трайно се преместиха в социалните мрежи, водени от титанично-трагични фейсбук-революционери. Като правило не чули и не разбрали, но със задължителната претенция за обща и цялостна ФБ-компетентност и "екскузивното" право на мнение от последна и неоспорваема инстанция.

Новата революционна дъвка е "забраната" на българите от чужбина да гласуват. Мили мой розови радикали, драги ми смехурковци, такава забрана просто няма. Никой не е забранил на българите в чужбина да гласуват, а и никому не би хрумнала подобна забрана, според мен. Що за нагла лъжа, що за фалшива истерия. Що за измислена драма. А и кога се сетихте, че има българи в чужбина, но това е друга тема.

Има въвеждане на организация и ред в гласуването, като се въвежда правилото гласуването в чужбина да се провежда на територията на дипломатическите и консулските представителства. И причината за това е само една и е много простичка.

Нарича се Турция. Турция, в която властта на диктатора Ердоган контролира в желязна хватка чрез службите за сигурност т.нар. "изселнически организации" на "българските" турци. Турция, която открито, нагло, арогантно се намесва в нашите вътрешни работи, формирайки поредната турска политическа партия. Турция, която се готви да налее над 300 000 гласа на "изселници" от Турция в тази партия. Пак ще повторя - над триста хиляди гласа. При определени обстоятелства това може да означава група от двайсетина народни представители в българското Народно събрание.

За сравнение - гласувалите в Северна Америка наши сънародници, на последните парламентарни избори, общо в САЩ и Канада, я стигат, я не десетина хиляди души. Общо в САЩ и Канада, където живеят вероятно около половин милион българи. 

Е мили ми розови либерали, къде е Киро на кирия?

В Белгия имало протест. Браво, много хубаво, само че в Белгия печели ДПС. Веднага се вижда кой протестира.

Водих задълбочени и честни разговори с наши сънародници в САЩ и Канада. В момента се провежда втората национална среща на българските училища в Западна Европа, в Чикаго, Илинойс. Паралелно с тази, може би най-важна за България външно-политическа среща, българите в Северна Америка са си организирали и национален фолклорен фестивал - Верея 2016.

И рамките на пленарните заседния на срещата на българските училища в Западна Европа, и в рамките на фестивала, обсъдихме този въпрос и открито и в лични разговори. С представители на българските общности в Чикаго, Торонто, Лос Анжелис, Сарасота, Сиатъл, Виена, Напървил, Сент Луис, Атланта, Лас Вегас, Сан Хосе, Вашингтон, Питсбърг, Ню Йорк, Орландо, Денвър, Тампа...

Придобих мнение и впечатление от тяхната позиция по темата от първо лице. Което е много по-ценно и много по-различно от това някой розов интернет боец да се пъне да ми обяснява, какво искали българите в чужбина.

Българите в чужбина искат една национално силна и социално справедлива България, в която да се върнат. А това е много различно от желанията и мотивите на тези, които адвокатсват на Ердоган, за да се сдобие с 300 000 галаса на избори в България. Което си е национално предателство. И аз изобщо не съм учуден от палавата дружинка, която се изявява по темата за пореден път. Едни и същи са.