Галерия

Европа се оказа неподготвена да посрещне мигрантската вълна, която заля Стария континент през 2015 г. Съществуващите мерки и законодателство доказаха, че са изключително неадекватни и остарели пред новата и съвсем различна действителност от тази, която десетилетия назад са си представяли еврозаконотворците. В момента бежанската криза се решава на парче, набързо и в резултат на това - доста неефективно. Ясно е, че е необходима промяна на нормативните актове на европейско ниво, касаещи приема на бежанци, най-вече на Дъблинския регламент, който нееднократно напоследък е обявяван за "мъртъв" от висши еврочиновници. По въпроса за реформа на разпоредбите се работи, но очевидно цялостен ремонт скоро няма да бъде направен, въпреки че и ЕК, и ЕП разбират крайната необходимост от синхронизиране на законодателството с реалността. А и Старият континент е изправен пред нова мигрантска вълна - очаква се стотици хиляди африканци да тръгнат да търсят по-добър живот в Европа. През пролетта на миналата година ЕК представи предложенията си за промяна на функциониращата в момента Дъблинска система за прием на бежанци. Тя задължава държави членки като Италия и Гърция, които са входна точка към Европа за най-голям процент от мигрантите, да обработват молбите на всички тях. Според правилата всеки, заловен някъде из ЕС, трябва да бъде върнат в страната членка, от която първо е влязъл на територията на Общността. Граничните държави нямат полза от това, затварят си очите, а и огромна част от мигрантите не желаят да подават документи в първите държави от ЕС, в които влизат, тъй като се стремят да стигнат до вътрешността на Стария континент, най-вече до Германия. Очевидно е, че трябва да се премахне регистрацията в първата страна на пристигане, тъй като това не работи, смятат много евродепутати, стана ясно по време на дебат в Брюксел, организиран от ЕП. В момента 80% от молбите се обработват от 5 от 28-те държави членки. "Системата разчита на това къде първо е пристигнал човекът, за да се реши коя страна членка трябва да обработи молбата му за убежище. Това не е нито честно, нито устойчиво решение, като имаме предвид количеството хора, които поставиха на изпитание само няколко страни", призна и първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс при представянето на предложенията на ЕК за промяна в Дъблинския регламент преди повече от година. ЕК предлага да се уеднаквят процедурите за предоставяне на убежище, както и условията за бежанците, за да няма наплив само към няколко определени страни. Брюксел смята за подходящо въвеждането на нова квотна система за разпределение на бежанците, а приетите по тази схема да бъдат задължени да живеят само в приемната страна. ЕК настоява да бъде въведена система за проследяване дали граждани на страни извън ЕС не превишават разрешеното време за престой. Сега топката е в полето на ЕП, който трябва да изготви своите предложения за ремонт на законодателството в тази сфера. Докладчик за промените в Дъблинската система, чрез която всяка държава членка споделя отговорността за търсещите убежище, е шведската евродепутатка от групата на АЛДЕ Сесилия Викстрьом. В доклада, който либералката вече представи пред ресорната си комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП, се залага на солидарност от всички държави - членки на ЕС, при споделянето на отговорността за търсещите убежище. На това мнение е и еврокомисарят по вътрешните работи и миграцията Димитрис Аврамопулос. "Успехът на тази реформа зависи изцяло от солидарността - географията не може да бъде повод за непропорционално поемане на отговорност", заяви той на дискусията в ЕП в Брюксел. Да, за солидарност настояват всички, докато не се струпат хиляди бежанци по нечия граница. И все пак солидарността е различна - за по-бедните държави от ЕС, които са външни граници на ЕС като България, Италия, Гърция, солидарността е помощ от по-богатите. Винаги става въпрос за пари - за укрепване на границите, за изграждане на нови бежанци центрове, за подобряване на условията във вече съществуващите и др. "Граничните държави имат едни и същи интереси, а регламентът трябва да бъде променен въз основа на справедливостта, но да не се изключва идеята за солидарност.Трябва да се отчитат специфичните интереси на страните членки, особено на граничните държави и тежестта за тях да бъде облекчена", смята евродепутатът от групата на социалистите и демократите в ЕП Сергей Станишев. Той изрично подчертава, че това съвсем не означава да се бяга от отговорност. Богатите държави като Германия, в които търсещите убежище се надяват на по-добър живот, пък настояват по-малките и бедните страни да дадат своя принос за решаването на кризата. За тях функциониращата в момента система е доста изгодна. В опит да облекчи тежестта на най-сериозно пострадалите от бежанската вълна Италия и Гърция през есента на 2015 г. ЕК въведе квоти за прием на бежанци, които бяха обявени като задължителни за всички държави членки. Най-остра съпротива срещу предложението имаше от страната на Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия). ЕК започна наказателни процедури срещу Унгария, Полша и Чехия, след като повече от година не можа да ги убеди да поемат своята отговорност и да проявят солидарност. Докладчикът на ЕП за реформата на Дъблински регламент Викстрьом е на мнение, че може да се налагат финансови санкции на държавите, които не изпълняват ангажиментите си. Евродепутатът уточнява, че според личното й мнение не е морално човешкият живот да се измерва в пари, но пък това вероятно е сред най-сигурните начини държавите да приемат квотното разпределение. И затова в доклада й се казва, че "ако дадена държава членка не участва в системата за преразпределение, тя не би трябвало да има право да получава плащания за солидарност от други държави членки чрез европейските структурни фондове и инвестиционните фондове". Еврокомисарят по вътрешните работи и миграцията Димитрис Аврамопулос също подкрепя идеята за орязване на еврофинансирането на държавите нарушителки. Докладът на Викстрьом съвсем не е окончателен, тъй като предстои да бъдат обработени над 1000 предложения за реформата на Дъблинската система, преди документът да бъде изготвен и одобрен от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП. Шведката се надява това да се случи до началото на лятната ваканция на ЕП, но нейни колеги са доста скептично настроени, че е възможно. По-реалистичен срок би бил краят на годината. Сесилия Викстрьом от АЛДЕ и ЕК са единодушни, че в промяната на Дъблинската система трябва да залегне квотното разпределение на бежанците. Според нея, ако в дадена страна се стигне до необичайно голям приток на хора, търсещи убежище, тяхното преместване в други държави от ЕС трябва да се задейства автоматично, когато страната е достигнала 100% от разпределената си част. Това е т.нар. коригиращ механизъм. В този пункт на реформата на Дъблинската система обаче се очертават сериозни различия не само с предложението на ЕК, но и между парламентарните групи в ЕП. От ЕК настояват автоматичното задействане на преразпределението да стартира при достигане на 150% от определената квота за прием на бежанци. Евродепутатът Емил Радев от групата на ЕНП в ЕП, която е и най-голямата, заяви, че с колегите си настояват преразпределението да започва автоматично, когато дадена страна е достигнала 75% от определения брой мигранти, които трябва да приеме. От ЕНП смятат, че при разпределянето на мигрантите трябва да се отчитат БВП на приемаща страна, заетостта и др., тъй като не е редно държави с висока безработица да бъдат принуждавани да приемат кандидати за убежище. Сергей Станишев от Групата на социалистите и демократите в ЕП е съгласен с предложението на АЛДЕ за автоматично активиране на "коригиращия механизъм" при достигане на 100% от определените квоти. "Настояваме за твърди граници, които да не могат да бъдат преминавани", заяви евродепутатът Ангел Джамбазки от групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП. С колегите си от групата били против квотите. "Възразяваме на квотното разпределение. Много по-ефективен би било обратният принцип - не на наказание, а на някакви стимули за държави, които биха искали да вписват в обществата си хората, които търсят убежище, статут или икономическа миграция", обясни Джамбазки. Докладчикът Сесилия Викстрьом предупреди също, че съществуващата система създава т.нар. вторично движение - всеки мигрант ходи, където си поиска, по-лесно изчезва от полезрението на органите на реда и може да се окаже заплаха за сигурността. Евродепутатът Емил Радев от ЕНП предлага да бъде въведен автоматичен отказ от статут, ако стане известно, че кандидатстващият има връзки с терористични организации или е криминално проявен. Той напомни, че в последните две години като част от бежанската вълна са преминали в Европа и много терористи. Очевидно е, че изобщо няма да е лесно да се ремонтира Дъблинската система, особено когато влиятелните и големи държави имат полза от действащото в момента законодателство. Българските депутати изразяват надежда, че ще успеят да се обединят около обща позиция за благото на страната ни при обсъждането на новите правила за разпределението на бежанци. Те ще търсят подкрепа и от останалите държави в ЕС, които са външни граници, тъй като "тези страни имат едни интереси, а държавите във вътрешността - други", заяви Станишев.
За нас Контакти Реклама Абонамент Помощ Мобилна версия Агро уеб сайт Зелена България © 1997-2011, СЕГА АД