След казуса с признаването на българското малцинство в Албания у нас възникна друг такъв, който предизвика не по-малко бурни реакции. Лидерът на партия ДОСТ Лютви Местан поиска признаване на турско малцинство в България. Това доведе до ответна реакция и сезиране на прокуратурата и главния обвинител Сотир Цацаров. Има ли законови основания за подобно желание и крие ли някакви опасности официалното признаване на турско малцинство на територията ни? Тези и още въпроси ще коментираме сега с евродепутата Ангел Джамбазки в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. 

Водещ: Г-н Джамбазки, Местан поиска признаването на турското малцинство у нас с довода, по който беше поискано признаването на българско в Албания – кауза, с която вие лично бяхте ангажиран. Има ли основание искането на Местан и някаква база за сравнение в случая? 

Ангел Джамбазки: Основания няма никакви. Нещо повече, такова искане противоречи на основния закон на Република България, именно Конституцията на Република България и на Наказателния кодекс в частта му Глава 1 „Престъпления срещу републиката“. Защо? Защото националният консенсус, националното разбиране, разбирането на българското общество, закрепено през 1990 година в Конституцията на Република България, че България е единна държава. Единна държава, на чиято територия не се допускат никакви автономни образувания. Единна означава еднонационална, означава унитарна. Това е смисълът, който е закрепен в тези текстове. Това не е случайно. Още от Освобождението насам, след завършването на повечето процеси по формиране на новата българска държава и държавност, става ясно желанието на единната и неделима българска нация да живее на територията, която е исторически предназначена, исторически определена и исторически защитена от българския народ първо, и в последствие от българската нация. Затова смисълът на този текст е много прост. Той означава, че не може да има, няма никакви малцинства на българската територия. Първо, защото национално малцинство е термин, който не е международно определен, тъй като не може и няма как да има съгласие по него заради многото конкретни исторически събития, които са формирали причините една или друга група от една или друга народност да са оказва на територията на друга държава. Затова това е въпрос или на международно договаряне, какъвто е случаят с българското национално малцинство в Западните български покрайнини, окупирани след Първата световна война от Сърбия, или акт, какъвто извърши Република Албания, тоест, на основата на обществения консенсус там, че на територията съществуват различни малцинствени групи и те да бъдат поименно определени и споменати. Това са двата пътя на формиране, по-скоро на признаване, на закрепване нормативно на съответните национални малцинства в различните държави. Българската конституция е избрала друг подход – индивидуалните, личните права, не колективните, а личните. Много ясно е записано в следващите текстове на Конституцията, че произходът на всеки един български гражданин не може да бъде основание нито за права, нито основание за привилегии, нито основание съответният човек да бъде по някакъв начин потискан, дискриминиран или да има по-малко права на основата на пол, на религия, на произход и самоопределение. Така че, който иска в България да се чувства какъвто си иска и няма никакъв проблем. Никакъв. Но това означава, че правата са му лични и индивидуални, на определения български гражданин, а не групови, не малцинствени. И тук е разликата. Между другото, ако забелязахте, Местан каза: „Аз искам да ме уважавате като турчин, защото съм турчин“. Няма никакво значение – никой не дължи никому никакво уважение на основание неговия произход. Уважението се дължи на основата на впечатлението, което човекът остава след себе си със своите дела. А когато човекът върши закононарушения и престъпление против републиката, заслужава не уважение, а обвинение и присъда. 
Водещ: Освен позицията на Местан, която вие споменахте, ДОСТ бяха още по-крайни в изказването си в духа на днешния ден – припомням „Непризнаването на турско малцинство у нас е продължение на политиката на комунистическия режим от 1989 година“. Няма ли обаче индикации за отново смесване на исторически събития, исторически факти в полза на дадена кауза? 

Ангел Джамбазки: Категорично става дума за същото нещо. Ако продължават да развяват тази тема, ние спокойно можем и трябва да им противопоставяме историческите факти на насилствено ислямизиране на българската нация и формирането на тези групи, които днес се определят като българи мюсюлмани или като български турци. Защото няма никакво съмнение, техните корени всъщност са български във времето. Така че това е една спекулация, която те се опитват да размахват като някакво тяхно оръжие. Но забележете конкретния исторически момент, в който се случва това искане – то беше ясно от самото начало, когато беше формирана тази радикална протурска партия, когато беше ясно, че Ердоган застава зад нея като инструмент от неговия набор от оръжия за дестабилизация на съседните на Турция държави, при бруталния, груб, нагъл опит на Ердоган да се меси в изборите на Република България, с фалшификациите в секциите в Република Турция, с емисарите, които трябваше да купуват гласове с турски пари в българските цигански общини, с недопустимото поведение на някогашния посланик Гюкче, който се държеше по абсолютно брутален и недопустим от всички консулски и дипломатически конвенции и правила начин. Беше ясно, че е инструмент, пъзел, спусък от една чужда турска инвазия. Това, което се случи след изборите беше ясно -въпреки огромните пари, които се наляха, ДОСТ не влезе в Народното събрание благодарение и на усилията на ВМРО и на „Обединени патриоти“, което е факт. Сега обаче забележете конкретния исторически момент – веднага след референдума в Каталуния, който отвори кутията на Пандора по отношение на сепаратизма в Европа, Ердоган направи един нов тристъпков ход на Балканите. Първа стъпка – представете си, че му била завещана Босна и Херцеговина от Алия Изетбегович, завещана като част от стратегията на Давутоглу, стратегическа дълбочина като част от ислямската дъга на Балканите. След което мюсюлманите в Санджак – това са сръбски анкалв, между другото едни от най-радикалните на Балканите, поискаха референдум за отделяне, автономия от Сърбия. След което в същия порядък и в същата седмица Местан се обади и се сети, че иска турско малцинство. Съвсем категорично част от един умишлен процес, част от едно общо действие, свързано с Ердоган и Балканите. Защо Ердоган прави това сега? Защото съвсем очевидно със загубата на територии на групировката „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак една голяма част от бойците ще трябва да се върнат по родните си места. Балканският батальон на „Ислямска държава“ наброява разпознати, установени повече от 500 човека. Като казвам установени – ясни, с имена, със самоличности, с местожителство. Част от тях са от Босна и Херцеговина, част от Санджак, част от Западна Македония с албански произход, има и отделни бойци и от Косово и Албания. Тези хора ще се върнат на Балканите отново. Досега Балканите бяха тил за „Ислямска държава“, сигурно място, убежище, база, място за почивка, място за тренировки, място за лечение. Загубата на фактическата територия в Сирия и Ирак, те вече нямат тази ценност на тил. Това е причината, между другото, досега на Балканите да нямаше активности на „Ислямска държава“. Но сега на Ердоган ще му трябва нова гореща точка някъде далеч от Турция, нова гореща точка, на която той да бъде покровител на мюсюлмани, да изнесе конфликт, да има горещ конфликт, който да привлече вниманието на световната и европейската общественост. Защо? Защото след края на горещата фаза на сраженията в Сирия и Ирак, естествено погледите например на американците в региона, се ще насочат и към самата Турция, и международната общност ще оказва тежък натиск за прекратяване на диктаторския режим в Турция, където както знаем има 20 милиона кюрдска нация, кюрдски народ. 
Водещ: Биха ли имали някакво значение настояванията на Местан, ако нямаше опасения за обвързаността с Анкара, опасения за чуждо влияния? Всъщност, колко реална е опасността за нас за определена доза сепаратизъм в даден период? 
Ангел Джамбазки: Категорично това е целта. Но дори да не съществуваше Република Турция, дори да не беше на нашата граница, самото решение на Българската конституция ясно показва всеки, че се чувства какъвто си иска и това е негово лично право. Но на територията на България не се признават автономни области и национални малцинства. Категорично следващата стъпка ще бъде опит за сепаратизъм. Категорично, убеден съм в това. Това, което предсказвахме в дните около създаването на тази партия, създадена от турски граждани, което е абсурдно недопустимо, духовни лица – абсурдно недопустимо, лица с двойно гражданство – абсурдно, незаконно, противоконституционно. От самото й основаване тези хора се държаха по този начин, този път е предначертан. Първа стъпка – определяне, развяване на турското знаме, втора стъпка – искане на малцинство, трета стъпка ще бъде сепаратизъм, искане на някаква форма на територия, следваща стъпка – искане за отделяне на някаква територия. Това е повече от ясно. 

Водещ: Факт е обаче, че нацията ни не е 100-процентово хомогенна. Биха ли били действията на ДОСТ повод и други малцинства у нас да поискат същите привилегии, също официално признаване? 

Ангел Джамбазки: Именно въпросът е, че става дума за привилегийност. Забележете, в българското общество, например такива общности като арменската, като еврейската- те са напълно вписани, интегрирани в снагата на единната българска нация. Няма никакво значение дали човек е арменец или евреин в България, всички те до един без нито изключение са абсолютно вписани в снагата на обществото. Дори циганската общност, която подлежи, между другото, в момента на яростни атаки от страна на ДОСТ и на турски емисари, на ислямски емисари, и тя до огромна степен е вписана в снагата на обществото по национален признак. Да, тези хора се самоопределят понякога като цигани, понякога малка част като роми, като ерлии, което значи „местен“ – от „уста миллет“ и т.н., но в огромната си част циганските общности нямат никакво съмнение в своята национална принадлежност. Те са българи като етнос, те са българи като национална принадлежност без значение, че имат своя цигански произход. Така че в голяма част българите мюсюлмани, в огромната си част българите мюсюлмани нямат никакво съмнение по отношение по своя произход, гражданство и национална принадлежност. Да не говорим, че в голямата си част българите мюсюлмани говорят само единствено български език, нито турски, нито арабски – само и единствено български език, въпреки пропагандата на Анкара, която не спира години наред. В голямата си част дори турската общност е създадена и съставена от лоялни български граждани. И това, което прави Ердоган и неговата група, е именно според нас да покрива разпоредбите на Глава 1 на Наказателния кодекс, именно престъпление срещу републиката – опит за разделяне на обществото на религиозен и етнически признак. Да не говорим, че Местан твърди абсолютно неверни неща от сорта на това, че всички мюсюлмани били турци – това великотурската държавна доктрина. Не е вярно, българските мюсюлмани не са турци по произход. А циганите мюсюлмани не са турци, българи са. 

Водещ: За финал, г-н Джамбазки, малцинствените проблеми като че ли сме свикнали да бъдат характерни за нашия Балкански регион, историята обаче показва, че те рядко биват разрешавани по най-адекватния и спокоен начин. Какви конкретни действия е добре да се предприемат, за да избегнем подобна опасност да се случи и у нас? 
Ангел Джамбазки: На първо място пълното прекъсване възможността на Ердоган да влияе на избори в България. Това означава продължаване на практиката на редуциране на изборните секции в Турция, недопускане на турски емисари да внасят пари – на това, на което бяхме свидетели на изборите – купуване на храна, раздаване на пакети от името на ДОСТ, от името на разни фондации. Това е недопустимо и не трябва да се случва. По никакъв начин тези финансови потоци не трябва да бъдат допускани в България да влияят върху решенията на българския изборен процес. Това е първото. На второ място, изключително е важно да не се допусне радикализация, ислямизация на циганските махали в България, също много важно – това, което се опитва да направи ДОСТ. На трето място, отнемане на възможността за такава сепаратистка трибуна, именно разкриване на тези лица, установяването им, повдигане на обвинение от страна на българските охранителни органи, привеждането под отговорност и при доказване на тяхната престъпна дейност – осъдителни присъди. Това са инструментите, с които се защитава всяка една държава. Те са легални и законни и трябва да бъдат приложени.