01/02 Докато България тръпне в очакване близкоизточните бежанци да я превземат, а те продължават да ни заобикалят, отказвайки да се заселят в опустелите ни територии, българите остават слепи и глухи за други важни новини, които пропускаме край ушите си като бежанци, промъкнали се през рехава ограда. И така, да минем по същество. Евродепутатът Ангел Джамбазки обещава шумен европейски съдебен процес, в който ще бъдат защитени авторските права на българския литературен класик Димитър Талев. Да, същият онзи позабравен български класик, когото повечето българи не са чели, камо ли децата им, тук-там ще намериш някой да е разгръщал първата част на великата му сага за Македония „Железният светилник”. Нищо, че Талев написа и други епични шедьоври като „Усилни години” и „Самуил” известни само на тесен кръг литератори, които са готови да отхвърлят всичко старо и свято в нашата литература, за сметка на постмодернистичните си ръкоделия. По закон авторските права са валидни в срок от 70 години след смъртта на автора и техни носители са наследниците на писателя, един от които е неговият внук Климент Талев. Неотдавна той научава, че издателство в Македония е изпиратствало част от знаменитата тетралогия на дядо му. „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ са били издадени с финансовата подкрепа на македонското Министерство на културата, без да бъдат платени авторските права. Циничното в случая обаче е и друго: македонистите са „превели“ романите на своя „македонски език“, който на всичкото отгоре писателят Талев приживе е отричал. Най-фрапираща обаче е фалшификацията на оригиналния литературен текст, в който думите „българи“ и „български“ са били подменени с „македонци“ и „македонски“, а цели пасажи, в които литературните герои изповядват българското си национално самосъзнание, просто са отрязани. Ангел Джамбазки заяви, че ще вкара македонските фалшификатори на Талев в съда, след като повдигна въпроса с интелектуалната кражба в Европарламента. С проблема са запознати българските евродепутати, които вече са сезирали със специална декларация Европарламента и по-специално комисията, следяща за напредъка на Р Македония в стремежа й за присъединяване към ЕС. Джамбазки заяви, че лично се е ангажирал с проблема и в скоро време в български съд ще бъде заведен съдебен иск срещу македонските фалшификатори на творчеството на Талев. Неприятно обаче се промъква въпросът, как и защо българските дипломати в Скопие са пропуснали излизането на скандалните фалшифицирани издания, при положение, че „Преспанските камбани“ на „македонски” са били публикувани още през 2010 година, а „Железниот светилник“ – няколко години преди това. Аз не съм националист, нито фен на Джамбазки, обаче си спомням, че още през 2004 г. се вбесих по въпроса с Талев при един разговор с македонец. Разговорът се проведе на китната полянка в двора на една уелска къща в градчето Аберистуит, където на квартира живееше македонецът Бранко, умно момче, преводач от английски на словашки, твърде далечен от македонското му наречие славянски език. Работехме на един строеж, пълен със словаци, чиито визи тъкмо бяха паднали и те, наред с поляците, бяха наводнили Острова. Бранко ми беше помогнал, на мен и още двама българи, да започнем да бачкаме на строежа, когато останахме без работа. Добро момче беше Бранко, разбрано, винаги готов да ти помогне и услужи, седяхме на неговата поляна с другите двама българи, Бранко ни черпеше бира. Разприказвах се по едно време аз, още не бях стъпвал в Македония, единственото, което знаех, беше прочетеното от Димитър Талев. Казах му на Бранко, че затова е толкова готин, защото сме едно, защото той е българин и в наше лице помага на свои сънародници един вид. Бранко ме слушаше внимателно, кимаше момчето, не казваше нищо, уж говорехме един език, а почнах да се чудя, дали ме разбира, докато му говоря. „Све ти разбирам, све!”, каза накрая, „Харно сборуваш (говориш), але я шовинистички бугарски писатели не чета!” Помръкна после нещо между нас, приятелството ни с Бранко беше дотук. Започна да ме избягва на строежа, предпочиташе компанията на другите двама българи. А на тях не им пукаше нито за Талев, нито го бяха чели, нито, убеден съм, са го прочели и до днес, по-важното беше, че Бранко им беше намерил работа и черпеше бира. И както обикновено се случва в нашата история, почувствах се предаден. Като българин, предаден от други двама българи. Пред трети. Ето защо, когато научих новината, че македонците са извървели своя криворазбран път до превода на Талев, искрено се учудих. Как така един „шовинистички бугарски писател” се завръща чрез творчеството си по родните си места, където отдавна минава не за забравен, не за погребан, не за народен, а направо за нероден. Чудя им се на македонците за „националното” самочувствие, което на нас, българите, толкова ни липсва. Нищо, че половината македонци вече са албанци, а центърът на историческо Скопие, в Стария град, напомня повече на град от Близкия изток, отколкото на европейска столица. Нищо че по улиците им циркулират двуетажни лондонски автобуси, нищо че си имат Триумфална арка, точно копие на парижката, или пък, че по Вардаро в центъра на Скопие плуват корабите на Колумб, който, наред с Вапцаров и Александър Велики, ако питате македонците, им е пряк роднина. За всичко съм готов да им простя, дори за Талев, заради Бранко, който навремето ми помогна в Уелс, но няма как да им простя глупостта, която бяха написали под статуята на Крали Марко. Статуята на Крали Марко е наредена на моста на Скопие наред с други велики македонски владетели като Самуил и неговият син – Гаврил Радомир. И под всяка статуя е изписана титлата „цар” или „княз” и прочие, а под статуята на Крали Марко пише: „Крали Марко – крал”. Щях да падна! Кога откраднатият Крали Марко е бил крал? И на кое кралство? Знаете ли, уважаеми българи? Гласовете ви не чувам.